Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е

      Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
      Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Ренета Живкова приключва с отличие Медицински университет " Проф. доктор Параскев Стоянов " - Варна през 2023 година По време на образованието си взе участие в няколко издания на Черноморския симпозиум за млади учени в областта на биомедицината, била е и ко-автор в научни изявления. Провежда стажове в Храдец Кралове, Чехия и Будапеща, Унгария.

След дипломирането си стартира работа като лекар-ординатор в Спешно поделение към УМБАЛ " Александровска ". От март 2024г. се  присъединява към екипа на Отделението по инвазивна гастроентерология към Клиника по вътрешни заболявания и хепатогастроентерология на УМБАЛ " Софиямед “.

Професионалните ѝ ползи са в региона на диагностичната абдоминална ехография и интервенционалната гастроентерология.

Д-р Живкова, по какъв начин избрахте медицината за своя професионална орис, изигра ли фамилната среда роля за този избор?

По думи на околните ми още от дете съм била безпределно любознателна, постоянно задаваща въпроси и искаща да доближи до отговори. Винаги съм изпитвала голям интерес към тайните на човешкия организъм и допускам съм запазила тази линия и към днешна дата. Не мога да дефинира точния миг, в който показах медицината като собствен избор, само че помня, че когато наближи време да предпочитам посоката си за кариерно развиване, не можех да си показва нищо друго, също така, че ще съм доктор.

Семейството ми беше ненадейно от концепцията, защото никой различен не е в медицинските среди, само че поддръжката, която срещнах в тяхно лице, беше несравнима. Не бих споделила, че са изиграли някаква роля в избора ми, само че безспорно направиха всичко допустимо да реализира задачите си.

Коя беше най-голямата компликация, с която сте се сблъсквали по време на следването си? Имало ли е моменти, в които сте се питали дали изборът Ви е бил верен?

Най-голямата компликация несъмнено беше да превъзпитам себе си на дисциплинираност. Интересът е до едно време, след което настава миг, в който нямаш друга алтернатива, с изключение на просто да работиш за това, което искаш. Ще излъжа, в случай че кажа, че е нямало моменти на неустановеност, само че считам, че това е изцяло натурален стадий от развиването на всеки младеж. Лошите дни те построяват като персона – ставаш и продължаваш, до момента в който не успееш. Впоследствие срещаш идната компликация и колелото се завърта още веднъж.

Кои бяха най-хубавите Ви учители по време на следването, тези, на които дължите най-вече за образуването си като персона и доктор?

Възпитаник съм на Медицински университет – Варна, тъй че обръщам благодарностите си към преподавателите си там.

Първият подобен човек, с който се срещнах, е доктор Георги Стоянов към Катедрата по обща и клинична патология. Той беше индивидът, който ме тласна към научните разработки и на него дължа доста. Изключителен човек и преподавател, предан на науката и познанията.

Имах шанса да се срещна и с доцент Антония Кишева, която ми беше учител по кардиология. Винаги усмихната, деликатна, спокойна и подготвена да показа опит. От нея научих доста за професионализма и отношението към пациентите – тя е истински образец какъв доктор желая да бъда.

Бих желала да загатна и доцент Антония Атанасова, която беше мой учител по гастроентерология. По това време към момента бях несигурна към коя компетентност да се насоча, а тя постоянно говореше с такава пристрастеност за специалността си, че беше неизбежно за мен да не се запаля. Помня, че ходех на упражненията с огромно неспокойствие и беше същинско наслаждение да черпя знания от нея.

Безкрайно доста дължа и на доктор Николай Георгиев, който беше мой наставник по пътя към гастроентерологията. Винаги изпълнен с позитивизъм и въодушевен да гради, да работи и да се развива. Това е човек, който незабавно ме одобри под крилото си и направи всичко допустимо да се усещам интегрирана в процеса на работа още в самото начало. Научи ме на доста, сподели ми доста и съм му надълбоко признателна. За мен той е преподавател и другар.

Как решихте да се посветите на интервенционалната гастроентерология, с какво Ви притегли тя?

Интервенционалната гастроентерология е направление, което не стопира да се развива. Съществуват толкоз доста техники, които ми следва да видя и да усвоя. Избрах този път с концепцията да бъда част от бъдещето на гастроентерологията.

В каква тенденция бихте желали да се развивате като експерт, на кои тематики и проблеми в гастроентерологията ще посветите напъните си в бъдеще?

Всеки ден е оригиналност и предизвикателство, всеки идващ пациент е друг от предходния, което е магията на гастроентерологията. На този стадий всичко съставлява интерес за мен, само че признавам, че хроничните възпалителни болести на червата и редките болести постоянно са били моя пристрастеност.

Кои етични правила се стараете да съблюдавате постоянно и при всички условия в връзките си с пациенти и сътрудници?

Мисля, че всеки е бил или в ролята на пациент, или в ролята на непосредствен на подобен. Припомням си, че болният постоянно е в уязвима позиция – има някакъв проблем и търси решение. Като негов лекуващ доктор мое обвързване е да давам отговор на въпроси и да му разясня положението. В последна сметка е избрал да се довери на мен.

Харесвам практиката, която е основана при нас – държим връзка с пациентите си и имаме опцията да ги наблюдаваме в динамичност. Комуникацията с тях не завършва с дехоспитализирането им.

В работната среда за мен е значимо преди всичко уважението сред сътрудниците, без значение кой на каква позиция е. Всеки има своята роля в лечебния развой и неслучайно работата е екипна. Удоволствие е за мен, че попаднах в среда, в която всеки е отворен да споделя опита си. Всеки път, когато е възниквал проблем, съм съумяла да намеря отговор в лицето на доктор Тишков, доктор Боева и доктор Керезова. Това, което ми направи усещане още в самото начало, беше желанието им не просто да оказват помощ на екипа да навлезе бързо в работния развой, само че и да повдигнат нас като млади фрагменти, споделяйки техни разработки, учебници и забавни клинични случаи.

Новосъздалото се поделение съумя да построи обединен екип за негативен интервал от време и всички бяхме въвлечени в процеса даже преди „ отварянето на вратите “. Разбира се, това нямаше да бъде допустимо без помощта и поддръжката на проф. доктор Чернев и неговия екип, от които съм щастлива да споделя, че също имам опцията да черпя знания.

В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време - обичани книги, музика, спорт, дестинации за пътешествия?

В интерес на истината четенето на книги е едно от най-големите ми удоволствия. Любител съм главно на жанрове като трилъри, криминалета и романтика, като на тази тематика мога да приказвам с часове, без да ми омръзне. Друга моя пристрастеност са пътешествията – боготворя да обикалям, да навестявам нови места, да се срещам с нови хора по света, което пък ми отваря опция да се връщам назад към мястото. Създала съм другарства по този метод и до ден сегашен ги подкрепям. Не съм от хората, които биха отказали пътешестване някъде, по-скоро бих го инициирала аз.

Какво е Вашето благопожелание към учителите Ви, които Ви оказват помощ да откриете тайните на специалността и да вървите напред в професионалното си развиване?

Безкрайна признателност към всеки, който е споделил частичка от себе си с мен. Желая им да бъдат здрави и щастливи и се надявам пътищата ни да се пресекат още веднъж.